Защо загубата на куче може да бъде по-болезнена от смъртта на член на семейството

Доверявал ли ви се е някой приятел, че загубата на кучето им е причинила повече мъка от смъртта на близък роднина?

Вие самите чувствали ли сте се някога по този начин? Обществото ни кара да се срамуваме от подобни емоции, но изследванията показват, че сме повече от оправдани, когато дълбоко скърбим за загубата на космат приятел.

Когато първото ни семейно куче Спайк почина, баща ми страдаше ужасно. Той се прибираше от работа и просто сядаше в колата си, неспособен да се изправи пред вратата без нашия малък  пудел да го поздрави. Той правеше дълги разходки и посещаваше онлайн групи за подкрепа при загуба на домашни любимци. Той се будеше с плач през нощта.

Това беше същият мъж, който години по-късно на практика щеше да ме изведе от семейно погребение, когато собствената ми мъка подкоси коленете ми. По това време бях объркан от различните му реакции, но скорошна статия от Business Insider хвърля светлина по темата. Оказва се, че всъщност е съвсем нормално хората да изпитват по-интензивна болка при загуба на домашен любимец, отколкото тази на близък приятел или дори роднина.

За много хора смъртта на домашен любимец е сравнима в почти всички отношения със загубата на близък човек. Има дори изследвания, които да подкрепят това, но на практика няма културни ритуали, които да ни помогнат да се справим. Когато човек умре, има некролози, възхвала, религиозни церемонии и събирания на семейство и приятели. Дават ни отпуск от работа – някои работодатели дори предлагат заплащане при тежка загуба. Има толкова много начини, по които сме насърчавани да скърбим и да изразяваме емоциите си.

Когато домашен любимец умре, често нямаме нито една от тези традиции или симпатични поддръжници, към които да се обърнем. От повечето хора се очаква да се върнат към всички житейски отговорности веднага, с малко или никакво прекъсване. Къщата е странно тиха и изпълнена с горчиви спомени. Загубихме най-добър приятел и верен спътник, но дълбочината на тази болка остава почти непризната.

Собствениците на домашни любимци са накарани да чувстват, че скръбта им е драматична, прекомерна или дори срамна. В крайна сметка „това беше просто куче“. Невероятната връзка човек-животно, която изградихме с кучетата, се пренебрегва. Нашите кученца ни осигуряват постоянна положителна обратна връзка. Те ни обожават просто защото сме „ние“. Те понижават кръвното ни налягане и повишават настроението ни. Как бихме могли да не бъдем скръбни, когато това е загубено?

Съществува и въпросът за внезапните промени в живота, които настъпват, когато домашен любимец умре. Няма повече събуждане в 6 сутринта с мокри носове, ежедневни разходки или топли поздрави след дълъг ден в офиса. За много хора техните домашни любимци им дават чувство за цел – дори причина за съществуване. Когато това изведнъж изчезне, това разбираемо променя живота.

Друг интересен фактор, посочен от Business Insider, е феноменът, известен като „грешно име“. Описва нашата склонност случайно да наричаме дете, партньор или любим човек с имената на нашите домашни любимци. Това показва, че поставяме кучетата си в същата умствена категория като най-близките ни членове на семейството. Когато умрат, това е по същество това, което ние загубваме. Ценен член на семейството.

Смъртта на домашен любимец означава загуба на източник на безусловна любов, предан спътник и доставчик на сигурност и комфорт. Нашите кучета са зашити в самата тъкан на нашето ежедневие. Така че да, боли. Понякога дори повече от смъртта на приятел или член на семейството. И няма абсолютно никаква причина да се срамуваме от това.

Може би се интересувате също и от следните артикули: